Любомира

Името Любомира е с древен славянски произход и представлява женската форма на мъжкото име Любомир.

Етимологията му е двусъставна, образувана от сливането на две основни старославянски думи:

• „Люб“ – означаващо „любов“, „любим“, „драг“.
• „Мир“ – дума, която в старобългарския език е имала двойно значение: както „мир“ (липса на война, спокойствие), така и „свят“ (вселена, хора).

Поради двукомпонентния си произход, значението на името Любомира може да се тълкува по няколко начина:

1. „Тази, която обича мира“ – символ на хармония и спокойствие.
2. „Любимка на света“ – човек, когото хората обичат и уважават.
3. „Носеща мир и любов“.

Смята се, че жените, носещи това име, са дипломатични, жертвоготовни и притежават силно развито чувство за справедливост.

Името Любомира има дълбоки корени в историята на славянските народи. То е част от традиционната именна система, възникнала още преди покръстването, но запазила се и след това поради позитивното си значение.

В исторически план имената, завършващи на -мир/-мира, са били характерни както за аристокрацията, така и за обикновеното население, тъй като са изразявали родителската благословия за „мирно и благословено съществуване“.

В България: Името Любомира се радва на умерена, но стабилна популярност. То не е модно или временно явление, а класическо българско име. Среща се по-често в големите градове.

По света: Като типично славянско име, то е разпространено и в други държави, макар и с леки вариации в правописа:

• Чехия и Словакия: Lubomíra
• Полша: Lubomira
• Сърбия и Хърватия: Ljubomira

В изкуството и поезията името Любомира често се асоциира с женственост, мекота и всеотдайност. Макар да няма конкретна народна песен, посветена изключително на „Любомира“ (за разлика от кратките форми като Люба), името присъства в съвременната лирика и посвещения.

Поетите често използват игра на думи с корена „люб“, свързвайки името с вечната тема за любовта и емоционалната топлота.

Имен ден: Носителките на името Любомира празнуват най-често на 17 септември – денят на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София. Някои отбелязват празника и на 24 септември.

Галени форми: Най-често срещаните умалителни обръщения са: Люба, Мира, Любка, Бубе, Мими.

Нумерология: Името се свързва с вибрацията на числото 6, което е символ на грижовността, семейния уют и отговорността.