Любослава

Името Любослава има дълбоки корени в старобългарската и славянската езикова традиция. То е двусъставно име, образувано от сливането на две думи:

• „Люб“ – идва от глагола „любя“, „обичам“ или съществителното „любов“.
• „Слава“ – означава „известност“, „почит“, „признание“.

Това е женският еквивалент на мъжкото име Любослав и следва класическия модел на славянските имена, завършващи на „-слава“ (като Десислава, Станислава, Борислава).

Етимологичното значение на името Любослава се тълкува най-често като:

• „Тази, която обича славата“;
• „Тази, която прославя любовта“;
• „Славна любов“.

Името носи силен положителен заряд, съчетавайки в себе си нежността на любовта и силата на славата/достойнството. Смята се, че жените с това име са едновременно любвеобилни, но и горди, с изострено чувство за справедливост.

Макар в средновековните хроники на Първото и Второто българско царство името Любослава да не се среща толкова често, колкото царски имена като Мария или Ирина, то е част от аристократичната традиция на славянските народи.

Името преживява своя ренесанс през Българското възраждане (XVIII-XIX век), когато българите масово започват да се връщат към корените си и да кръщават децата си с имена, имащи ясно българско и славянско звучене, за да съхранят националната идентичност.

В днешно време името Любослава е разпространено предимно в България.

• В България: Името е добре познато и харесвано, макар да не попада в топ 10 на най-често срещаните имена за новородени. То се възприема като класическо и благородно, което го прави предпочитан избор за родители, търсещи традиционно, но не прекалено масово име.
• По света: Извън славянския свят (основно България, Северна Македония и по-рядко Сърбия), името е екзотично и трудно за произнасяне.

Името Любослава притежава специфична мелодичност и ритъм, което го прави подходящо за стихотворни посвещения.

Макар да няма широко известно класическо произведение, озаглавено „Любослава“, името често присъства в съвременната българска лирика и поздравителни стихове като символ на:

• Българската хубост;
• Хармонията между душата (любовта) и духа (славата).

Любопитни факти и допълнителна информация:

• Имен ден: Любослава празнува най-често на 17 септември – денят на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Друга възможна дата е Спасовден (заради окончанието „-слава“), но 17 септември е по-популярната дата.
• Умалителни имена: Най-честите обръщения са Люба, Любка, Буба, Слава, Славяна.
• Нумерология: Свързва се с хора, които са лидери, но притежават и силна интуиция и емпатия.