Любомир

Името Любомир е с древен славянски и старобългарски произход.

Етимологията му е съставена от две думи:

• „Люб“ – идващо от корена за „любов“, „обичам“ или „любим“.
• „Мир“ – което в старите славянски езици е означавало както „спокойствие“ (мир), така и „свят“ (вселена, общество).

Това го прави едно от класическите двусъставни славянски имена, запазили се непроменени през вековете.

Значението на името се тълкува по няколко сходни начина, носещи силен позитивен заряд:

• „Този, който обича мира“ – миролюбив човек.
• „Този, който обича света“ – човек, отворен към хората.
• „Любимец на света“ – човек, когото хората обичат.

Смята се, че името предразполага притежателя си към дипломатичност, хармония и добри социални умения.

Любомир е име с дълбоки исторически корени в славянския свят.

• Среща се в средновековните хроники на България, Сърбия и Великоморавия.
• През периода на Българското възраждане името става особено популярно като символ на завръщането към българските и славянските корени, разграничавайки се от гръцките имена.
• Една от най-значимите личности в научната история на България е акад. Любомир Милетич – виден езиковед, етнограф и историк.

Името Любомир се радва на устойчива популярност.

• В България: Традиционно е в топ 20-30 на най-разпространените мъжки имена през XX век. Макар днес да отстъпва на по-модерни имена, то остава класически избор.
• По света: Името е широко разпространено в други славянски страни под формите: Lubomír (Чехия и Словакия), Ljubomir (Сърбия, Хърватия, Северна Македония) и Lubomir (Полша).

Името е носено от колоси в българската култура, което го свързва трайно с изкуството:

• Любомир Левчев – голям български поет и писател, чиито стихове са преведени в цял свят.
• Любомир Пипков – един от най-значимите български композитори, създател на опери и симфонии.
• Любомир Далчев – изтъкнат художник и скулптор.
• Любомир Тенекеджиев – известен български естраден певец.

Имен ден: Най-често се празнува на 17 септември (празникът на Светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и майка им София). Някои традиции го свързват и с летния Тодоровден.

Кратки форми: Любо, Миро, Любчо, Любака.

Женски аналог: Любомира.