Енциклопения на българския език

любезност

[ʎuˈbɛznost]

любезност значение:

1. (общо) Качество на човек, който е учтив, внимателен и приветлив в общуването.
2. (общо) Конкретна постъпка или думи, изразяващи учтивост.
Ударение
любѐзност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
лю-без-ност
Род
женски
Мн. число
любезности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на любезност

(общо)
  • Тя ни посрещна с изключителна любезност.
  • Любезността му беше малко престорена.
(общо)
  • Разменихме си няколко банални любезности.
  • Това не е просто етикет, а малка любезност към госта.

Как се пише любезност

Грешни изписвания: любезнос, любезнуст
При проверка за звучната съгласна з се търси сродна дума, където тя е пред гласна (любезен). Думата завършва на -ст.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:любезен + -ост
Производна дума от прилагателното 'любезен', което има корен 'люб-' (свързан с любов, обич) и наставка за абстрактно качество '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прекалена любезност
  • разменям любезности
Фразеологизми:
  • по любезност
любезност : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник