Енциклопения на българския език

юдей

[juˈdɛj]

юдей значение:

1. (религия) Изповядващ юдаизма; последовател на Мойсеевия закон.
2. (история) Жител на древна Юдея.
Ударение
юдѐй
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ю-дей
Род
мъжки
Мн. число
юдеи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на юдей

(религия)
  • В синагогата се събраха множество благочестиви юдеи за молитва.
  • Отношенията между елини и юдеи в древността са били сложни.
(история)
  • Римските легиони потушават въстанието на юдеите.

Синоними на юдей

Антоними на юдей

Как се пише юдей

Грешни изписвания: юдеи
В единствено число думата завършва на 'й'. Формата за множествено число завършва на 'и' (юдеи).

Етимология

Произход:Иврит
Оригинална дума:yəhūḏī
През старогръцки (Ἰουδαῖος) и старобългарски (июдеи). Първоначално означава жители на Юдейското царство или членове на племето на Юда.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • правоверен юдей
  • царят на юдеите

Популярни търсения и запитвания за юдей