Енциклопения на българския език

евреин

[ɛˈvrɛin]

евреин значение:

1. (етнология) Представител на семитски народ, исторически свързан с древните кралства Израел и Юдея, разпръснат по света в диаспора и основно население на съвременната държава Израел.
2. (религия) Изповядващ юдаизма; юдей.
Ударение
еврѐин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ев-ре-ин
Род
мъжки
Мн. число
евреи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на евреин

(етнология)
  • Той е горда част от българските евреи, спасени през Втората световна война.
  • В квартала живееха много арменци и евреи.
(религия)
  • Не всеки евреин по произход е религиозен евреин.

Синоними на евреин

Антоними на евреин

Как се пише евреин

Грешни изписвания: еврейн, есвреин
Думата се пише с и в единствено число (евреин), а не с 'й'. Множественото число е евреи.

Етимология

Произход:Старогръцки
Оригинална дума:Ἑβραῖος (Hebraîos)
Заета през старогръцки, произхождаща от староарамейската дума 'ʻibrāy', съответстваща на ивритската 'ivri' (עברי) – 'този, който преминава отвъд' (реката Ефрат). Свързва се с библейския патриарх Авраам.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ортодоксален евреин
  • български евреин
  • вечният евреин