Енциклопения на българския език

юбилеен

[jubiˈlɛɛn]

юбилеен значение:

1. (общо) Който се отнася до юбилей; свързан с честването на годишнина.
Ударение
юбиле́ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ю-би-ле-ен
Род
мъжки
Мн. число
юбилейни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на юбилеен

(общо)
  • По случай празника беше издаден специален юбилеен сборник.
  • Тя получи юбилеен медал за дългогодишна служба.

Антоними на юбилеен

Как се пише юбилеен

Грешни изписвания: юбилеян, юбелеен, юбйлеен
Думата се пише с двойно е (-еен), тъй като е образувана от корена на съществителното юбилей и наставката за прилагателни имена -ен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:jubilaeus
Заета чрез западноевропейски езици (немски Jubiläum или френски jubilé) от латинското jubilaeus, което произлиза от староеврейската дума yōbhēl (овен, рог на овен), използван за възвестяване на юбилейната година.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • юбилеен сборник
  • юбилеен концерт
  • юбилеен лист
  • юбилеен доклад