око
[oˈkɔ]
око значение:
1. (анатомия) Зрителен орган при човека и животните.
2. (преносно) Поглед, способност за виждане или преценка.
3. (ботаника/техника) Пъпка на растение или дупка/бримка в мрежа или плетиво.
- Ударение
- око'
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ко
- Род
- среден
- Мн. число
- очи
Примери за използване на око
(анатомия)
- Лявото му око е възпалено.
(преносно)
- Имам набито око за детайлите.
- Хвърли едно око на гозбата да не загори.
(ботаника/техника)
- Лозата се реже на две очи.
- Изпуснах едно око на плетката.
Как се пише око
Грешни изписвания: уко
Думата е в среден род. Множественото число е очи (остатък от старобългарското двойствено число).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:oko
От праславянското *oko, което произлиза от индоевропейския корен *h₃ekʷ- (виждам). Сродно с латинското oculus и немското Auge.
Употреба
Чести словосъчетания:
- синьо око
- набито око
- невъоръжено око
Фразеологизми:
- хващам окото
- на четири очи
- трън в очите
- око за око, зъб за зъб
- обръщам се с другото око
- замазвам очите