Енциклопения на българския език

шнур

[ʃnur]

шнур значение:

1. (бита) Тънка или по-дебела плетена връв, използвана за връзване, украса или кантиране.
2. (техника) Електрически кабел с изолация за свързване на уред към мрежата.
Ударение
шну̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
шнур
Род
мъжки
Мн. число
шнурове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шнур

(бита)
  • Завърза пакета със здрав шнур.
  • Офицерската униформа беше украсена със златни шнурове.
(техника)
  • Шнурът на ютията е прогорял.
  • Включи шнура в контакта.

Синоними на шнур

Как се пише шнур

Грешни изписвания: шнор

Думата се пише с ш в началото. При членуване: шнурът, шнура.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Schnur
Директна заемка от немски език. Schnur означава връв, корда, канап.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • електрически шнур
  • копринен шнур
  • запалителен шнур

Популярни търсения и запитвания за шнур

шнур : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник