Енциклопения на българския език

шляене

[ˈʃʎaɛnɛ]

шляене значение:

1. (пряко) Действието по глагола 'шляя се'; безцелно ходене, скитане без определена посока или работа.
Ударение
шля̀ене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
шля-е-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
шляения (рядко)
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шляене

(пряко)
  • Цял ден мина в безцелно шляене по улиците.
  • Писна ми от твоето постоянно шляене по кафенетата.

Антоними на шляене

Как се пише шляене

Грешни изписвания: шляяне, шлиаене
Думата се изписва с я (шляене), тъй като произлиза от глагола шляя се. Променливото 'я' тук не преминава в 'е' пред мека сричка, защото е в глаголна основа, но окончанието за отглаголни съществителни е -ене.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:шляя се
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'шляя се' (ходя безцелно) с наставка '-не'. Коренът е свързан с диалектни форми за бавно или небрежно движение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безцелно шляене
  • нощно шляене
шляене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник