Енциклопения на българския език

шиптър

[ˈʃiptɐr]

шиптър значение:

1. (разговорно) Разговорно, често с пейоративен или ироничен оттенък, наименование за албанец.
Ударение
шѝптър
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
шип-тър
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
шиптъри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на шиптър

(разговорно)
  • В старите разкази често се споменава за някой стар шиптър, продаващ боза.

Синоними на шиптър

Как се пише шиптър

Грешни изписвания: шиптар, шйптър
В българския език думата се е наложила с окончание -ър (като доктор, майстор), въпреки че в оригинала е с 'а'.

Етимология

Произход:Албански
Оригинална дума:Shqiptar
Директна заемка от самоназванието на албанците – *Shqiptar* (човек, който говори ясно/разбираемо или син на орела – етимологията е спорна).

Популярни търсения и запитвания за шиптър