Енциклопения на българския език

арнаутин

[arnaˈutin]

арнаутин значение:

1. (историческо) Старинно название за албанец.
2. (историческо) Наемен войник в Османската империя, често с албански произход, натоварен с охранителни функции или събиране на данъци, понякога асоцииран с жестокост.
Ударение
арнау̀тин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ар-на-у-тин
Род
мъжки
Мн. число
арнаути
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на арнаутин

(историческо)
  • В селото се бяха заселили няколко семейства арнаути.
(историческо)
  • Арнаутинът пазеше строго портите на бея.

Синоними на арнаутин

Как се пише арнаутин

Окончанието за единствено число е -ин (арнаутин), което отпада в множествено число (арнаути).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:Arnavut
Заемка от турски език, където 'Arnavut' означава албанец. Турската дума произлиза от гръцкото 'Arvanitis' (албанец). В българския исторически контекст думата е придобила и допълнителни нюанси.

Употреба

Фразеологизми:
  • лют арнаутин
арнаутин : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник