Енциклопения на българския език

длан

[dlan]

длан значение:

1. (анатомия) Вътрешната, плоска страна на ръката от китката до пръстите.
2. (историческо) Стара мярка за дължина, равна на ширината на дланта (около 7-10 см).
Ударение
дла̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
длан
Род
женски
Мн. число
длани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на длан

(анатомия)
  • Тя постави брадичката си на дланта си и се замисли.
  • Линиите на дланта се използват при гледане на ръка.
(историческо)
  • Не отстъпиха нито педя, нито длан земя.

Как се пише длан

Грешни изписвания: длън

Думата завършва на съгласна и е от женски род (една длан, тази длан).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:длань
От праславянското *dlanь. Сродна с литовското delna и латинското palma (чрез индоевропейски корен *dolh-).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • широка длан
  • отворена длан
  • пляскам с длани
Фразеологизми:
  • като на длан
  • държа на длан
  • плюя си на дланите

Популярни търсения и запитвания за длан