чудодеен
[t͡ʃudoˈdɛɛn]
чудодеен значение:
1. (религия/митология) Който има способността да прави чудеса; свързан с проява на свръхестествена сила.
- Ударение
- чудодèен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- чу-до-де-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- чудодейни
Примери за използване на чудодеен
(религия/митология)
- Вярващите се поклониха пред чудодейната икона на Богородица.
- Лекарството имаше почти чудодеен ефект върху пациента.
Синоними на чудодеен
Как се пише чудодеен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чудо + дея
Сложна дума, съставена от основите 'чудо' и глагола 'дея' (върша, правя), със значение 'който върши чудеса'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чудодеен лек
- чудодеен извор
- чудодейна сила