Енциклопения на българския език

човекомразец

[t͡ʃovɛkoˈmrazɛt͡s]

човекомразец значение:

1. (психология) Човек, който изпитва ненавист, омраза или дълбоко недоверие към хората; нелюдим човек, който отбягва обществото.
Ударение
човекомра'зец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чо-ве-ко-мра-зец
Род
мъжки
Мн. число
човекомразци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на човекомразец

(психология)
  • След трагедията той се затвори в себе си и се превърна в отшелник и човекомразец.
  • Старият човекомразец живееше в края на селото и гонеше всеки, дръзнал да доближи имота му.

Синоними на човекомразец

Антоними на човекомразец

Как се пише човекомразец

Сложна дума с две основи, свързани с гласната о. Втората основа запазва звучния съгласен з (от мразя), въпреки обеззвучаването при изговор.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:човек + мразя
Сложна дума, образувана от съединяването на основите на 'човек' и глагола 'мразя' чрез съединителна гласна 'о' и наставка '-ец'. Вероятно калка на гръцката дума μισάνθρωπος (мизантроп).
човекомразец : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник