Енциклопения на българския език

читанка

[t͡ʃi'tankɐ]

читанка значение:

1. (образование) Учебник по четене за началните класове, съдържащ художествени текстове за обучение.
2. (разговорно / пренебрежително) Книга с лековато или елементарно съдържание; понякога се използва и просто като синоним на 'книга' в шеговит контекст.
Ударение
чит'анка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чи-тан-ка
Род
женски
Мн. число
читанки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на читанка

(образование)
  • Първокласниците получиха своята първа читанка.
  • В читанката имаше разкази от български класици.
(разговорно / пренебрежително)
  • Това не е сериозна литература, а някаква читанка.
  • Заровил се е в някакви читанки по цял ден.

Синоними на читанка

Как се пише читанка

Грешни изписвания: чйтанка, читънка

Пише се с и в корена (от чета, но с редукция/редуване).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:чета
Произлиза от българския глагол 'чета' + наставка '-анка', използвана за образуване на имена на предмети/пособия.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • читанка за първи клас