Енциклопения на българския език

чауш

[t͡ʃɐˈuʃ]

чауш значение:

1. (история) В Османската империя – нисш военен чин; сержант, стражар или куриер.
2. (диалектно) Надзирател на работници; предводител.
Ударение
чаỳш
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ча-уш
Род
мъжки
Мн. число
чауши
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чауш

(история)
  • Чаушът донесе заповедта от пашата рано сутринта.
(диалектно)
  • Той се държеше като чауш с подчинените си.

Как се пише чауш

Грешни изписвания: чеуш, чъуш, чаош
Думата се изписва с а в първата сричка – чауш, запазвайки звученето от оригиналния език.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:çavuş
От турски *çavuş* – сержант, стражар, разсилен.
чауш : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник