Енциклопения на българския език

кехая

[kɛˈxajɐ]

кехая значение:

1. (скотовъдство) Главен овчар, управител на голямо стадо и на другите овчари.
2. (история) Селски разсилен, глашатай или помощник на кмета в миналото.
Ударение
кеха̀я
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ке-ха-я
Род
мъжки
Мн. число
кехаи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кехая

(скотовъдство)
  • Старият кехая разпредели задачите на ратаите.
  • Кехаята познаваше всяка овца в стадото.
(история)
  • Кехаята мина и съобщи новината на всички.

Как се пише кехая

Грешни изписвания: кяхя, кеха, кехъя
Думата завършва на . Множественото число е кехаи, а бройната форма – кехаи (двама кехаи).

Етимология

Произход:Турски/Персийски
Оригинална дума:kâhya / ketxudā
През турски (kâhya) от персийски (ketxudā – стопанин, домоуправител). В българския език думата придобива специфични значения в контекста на скотовъдството и селското управление.