Енциклопения на българския език

чалгаджия

[t͡ʃaɫɡaˈd͡ʒijɐ]

чалгаджия значение:

1. (музика) Изпълнител, композитор или почитател на музикалния жанр чалга (попфолк).
2. (преносно) Човек с ниска култура, просташко поведение и лош вкус (пейорaтивна употреба).
Ударение
чалгаджи'я
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чал-га-джи-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
чалгаджии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чалгаджия

(музика)
  • Известен чалгаджия ще пее в нощния клуб довечера.
(преносно)
  • Не бъди такъв чалгаджия, облечи се стилно за операта.

Антоними на чалгаджия

Как се пише чалгаджия

Думата се изписва слято и завършва на -ия, като ударението пада на последната сричка.

Етимология

Произход:Турски (корен)
Оригинална дума:çalgı + -cı
Хибридна словоформа. Коренът идва от турската дума 'çalgı' (свирня, музикален инструмент), към която е добавен продуктивният суфикс за деятел '-джия' (от тур. -cı/-ci). В съвременния български език терминът се утвърждава през 90-те години на XX век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заклет чалгаджия
  • мазен чалгаджия
чалгаджия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник