фолкаджия
[foɫkɐˈd͡ʒijɐ]
фолкаджия значение:
1. (музика) Изпълнител на попфолк музика (чалга).
2. (разговорно) Заклет почитател на попфолк музиката; човек с маниери и стил, асоциирани с тази субкултура.
- Ударение
- фолкаджѝя
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фол-ка-джи-я
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фолкаджии
Примери за използване на фолкаджия
(музика)
- Известният фолкаджия напълни залата с почитатели.
- Млад фолкаджия записа дует с рок певица.
(разговорно)
- Той е стар фолкаджия и не слуша друга музика.
- Група фолкаджии празнуваха шумно в механата.
Синоними на фолкаджия
Как се пише фолкаджия
Етимология
Произход:Разностранен
Оригинална дума:folk + -джия
Хибридна дума, образувана от английската основа 'folk' (в смисъла на попфолк музика) и турската наставка за деятел '-джия'. Възникнала в българския език през 90-те години на XX век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- запален фолкаджия
- прочут фолкаджия