цъфтя
[t͡sɐfˈtʲa]
цъфтя значение:
1. (ботаника) За растение: пускам цветове, намирам се в период на цъфтеж.
2. (преносно) Намирам се в състояние на разцвет, подем, благоденствие.
- Ударение
- цъфтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- цъф-тя
- Род
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- няма
- Видова двойка
- цъфна
Примери за използване на цъфтя
(ботаника)
- Вишните в градината вече цъфтят.
- Това цвете цъфти само веднъж годишно.
(преносно)
- Търговията в града цъфти.
- Тя цъфти от здраве и щастие.
Синоними на цъфтя
Антоними на цъфтя
Как се пише цъфтя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цвѣтъ
Свързана с общославянския корен за цвят/цвете. Преходът в > ф е характерен за новобългарския изговор в тази позиция.
Употреба
Чести словосъчетания:
- цъфтя и връзвам
- цъфтя от здраве
Фразеологизми:
- цъфнал та вързал