вехна
[ˈvɛx.nɐ]
вехна значение:
1. (ботаника) За растение или цвят – губя свежестта си, изсъхвам, спаружвам се.
2. (преносно) Губя сили, здраве, младост или красота; линея.
- Ударение
- вèхна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- вех-на
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- увяхна
Примери за използване на вехна
(ботаника)
- Цветята във вазата вече вехнат без вода.
- Тревата вехне от силната лятна жега.
(преносно)
- Тя вехне от мъка по заминалия си син.
- Красотата ѝ бавно вехне с годините.
Антоними на вехна
Как се пише вехна
Грешни изписвания: вяхна
Коренната гласна е е (вехна). Променливо я се появява в свършените форми (увяхнах), но основният несвършен глагол е с е.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѧнѫти
Наследник на старобългарския глагол 'вѧнѫти'. Коренът е сродство с думи в други славянски езици, означаващи загуба на свежест.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вехна от мъка
- бавно вехна