Енциклопения на българския език

църковен

[t͡sɐrˈkɔvɛn]

църковен значение:

1. (религия) Който се отнася до църквата като институция, общност или сграда; свързан с богослужението и християнската вяра.
Ударение
църко̀вен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
цър-ко-вен
Род
мъжки
Мн. число
църковни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на църковен

(религия)
  • Той е експерт по църковно право.
  • Хорът изпълни прекрасни църковни песнопения.

Синоними на църковен

Антоними на църковен

Как се пише църковен

Грешни изписвания: цръковен, царковен, църкувен

Правилната съвременна форма е с ър между съгласните. Формата цръковен е архаична или диалектна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:црькꙑ
Произлиза от съществителното 'църква', което води началото си от праславянското *cьrky, заемка от старогермански *kirika (от гръцкото kyriakon - 'господен дом').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • църковен празник
  • църковен брак
  • църковен събор
  • църковно настоятелство
Фразеологизми:
  • църковна мишка (беден човек)