духовен
[duˈxɔvɛn]
духовен значение:
1. (общо) Който се отнася до вътрешния психически живот на човека, до неговата нравственост и интелект; нематериален.
2. (религия) Който е свързан с религията, църквата или богослужението; църковен.
- Ударение
- духо'вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ду-хо-вен
- Род
- мъжки
Примери за използване на духовен
(общо)
- Четенето на книги обогатява неговия духовен мир.
- Тя имаше нужда от духовна подкрепа в този труден момент.
(религия)
- На събитието присъстваха висши духовни лица.
- Изпълниха прекрасна духовна музика в катедралата.
Синоними на духовен
Антоними на духовен
Как се пише духовен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дѹхъ
Произлиза от старобългарската дума 'дѹхъ', която е общославянска. Свързана е с понятието за дихание, жизнена сила и безплътна същност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- духовен живот
- духовно лице
- духовен сан
- духовна семинария
- духовно израстване
Фразеологизми:
- нищ духом