Енциклопения на българския език

цупене

[ˈt͡supɛnɛ]

цупене значение:

1. (поведение) Изразяване на недоволство, обида или каприз чрез характерна гримаса (издаване на устните напред) и мълчание.
Ударение
цу̀пене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
цу-пе-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цупене

(поведение)
  • Детското цупене продължи само пет минути, след което играта бе подновена.
  • Тя отговори на забележката с демонстративно цупене.

Синоними на цупене

Антоними на цупене

Как се пише цупене

Грешни изписвания: цопене
Пише се с у в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:цупя
От глагола 'цупя (се)'. Вероятно звукоподражателен произход или експресивен корен, свързан с движението на устните.

Популярни търсения и запитвания за цупене