Енциклопения на българския език

усмихване

[usˈmixvanɛ]

усмихване значение:

1. (пряко) Действието, при което лицевите мускули се разтягат в усмивка като израз на радост, приветливост или ирония.
Ударение
усмѝхване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ус-мих-ва-не
Род
среден
Мн. число
усмихвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на усмихване

(пряко)
  • Лекото усмихване на лицето ѝ подсказваше, че е доволна.
  • Неговото иронично усмихване я раздразни.

Синоними на усмихване

Антоними на усмихване

Как се пише усмихване

Грешни изписвания: усмихвъне, осмихване, усмйхване

Пише се с у в началото (представка) и и в корена (от смях/смех, където 'я' преминава в 'и' в тази глаголна форма).

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:смехъ
От глагола 'усмихвам се', който произлиза от съществителното 'смях' (старобълг. 'смѣхъ'). Коренът е сродни с други индоевропейски езици (напр. санскрит 'smayate').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • широко усмихване
  • едва забележимо усмихване
усмихване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник