Енциклопения на българския език

цифра

[ˈt͡sifrɐ]

цифра значение:

1. (математика) Писмен знак, символ, служещ за означаване на число (напр. арабските 0, 1, 2...9 или римските I, V, X).
2. (разговорно) Голяма парична сума; пари.
3. (общо) Конкретна стойност, показател или статистическа данна, изразена числено.
Ударение
цѝфра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
циф-ра
Род
женски
Мн. число
цифри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цифра

(математика)
  • Числото 105 се записва с три цифри.
  • Римските цифри се използват често за означаване на векове.
(разговорно)
  • Ремонтът на колата ми струваше сериозна цифра.
  • Това заведение не е за нас, там е цифра (скъпо е).
(общо)
  • Цифрите от доклада показват спад в икономиката.
  • Говорим с факти и цифри.

Как се пише цифра

Грешни изписвания: цифръ, цйфра, цивра
Пише се с ц. В края завършва на .

Етимология

Произход:Арабски
Оригинална дума:sifr
От арабската дума 'sifr' (нула, празненство), преминала през средновековния латински 'cifra'. Първоначално е означавала само нула, по-късно се разширява за всички бройни знаци.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • арабски цифри
  • римски цифри
  • контролна цифра
  • астрономическа цифра