цинцарин
[t͡sinˈt͡sarin]
цинцарин значение:
1. (етнография) Представител на ароманската етническа общност на Балканите (куцовлах).
2. (преносно) Изключително стиснат човек, скъперник (поради стереотипа за пословичната пестеливост на този етнос).
- Ударение
- цинца̀рин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- цин-ца-рин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- цинцари
Примери за използване на цинцарин
(етнография)
- Много известни възрожденски търговци са били цинцари.
(преносно)
- Не очаквай той да плати сметката, голям е цинцарин.
Антоними на цинцарин
Как се пише цинцарин
Етимология
Произход:Сръбски/Руменски
Оригинална дума:tsintsar
Вероятно звукоподражателно наименование, свързано с честото използване на звуците 'ц' и 'с' в ароманския говор, или произлиза от ароманската дума за пет - 'цинщи' (tsintsi).