скъперник
[skɐˈpɛrnik]
скъперник значение:
1. (общо) Човек, който избягва да харчи пари, дори за необходимото; прекалено пестелив човек.
- Ударение
- скъпѐрник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- скъ-пер-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- скъперници
Примери за използване на скъперник
(общо)
- Старият скъперник криеше парите си под дюшека.
- Той е такъв скъперник, че не си купува дори лекарства.
Антоними на скъперник
Как се пише скъперник
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:скъп
Произлиза от прилагателното 'скъп' (в смисъл на ценене на парите, нежелание да се разделяш с тях) + наставка '-ерник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- долен скъперник
- пословичен скъперник