Енциклопения на българския език

тръба

[trɐˈba]

тръба значение:

1. (техника) Дълго кухо цилиндрично тяло от метал, пластмаса или друг материал, предназначено за пренос на течности, газове или за конструктивни цели.
2. (музика) Меден духов музикален инструмент (тромпет) или сигнален рог.
Ударение
тръба̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
тръ-ба
Род
женски
Мн. число
тръби
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на тръба

(техника)
  • Водопроводната тръба се спука през зимата.
  • Газът се пренася по стоманени тръби под високо налягане.
(музика)
  • Звукът на бойната тръба вдигна войниците на крак.

Как се пише тръба

Грешни изписвания: траба, търба

Пише се с ъ в корена. Проверява се с формата за множествено число: тръби (където ударението не пада върху ъ, но звукът се запазва).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:трѫба
Праславянска дума *trǫba. Вероятно древна заемка от старовисоконемски *trumba (тромпет, рог), или ономатопеичен произход, имитиращ звука на инструмента.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • водопроводна тръба
  • канализационна тръба
  • ауспухова тръба
Фразеологизми:
  • деветата дупка на кавала (тръбата)

Популярни търсения и запитвания за тръба