хроника
[ˈxrɔnikɐ]
хроника значение:
1. (история) Литературен или исторически запис на събития, подредени в хронологичен ред, както са се случили във времето.
2. (журналистика) Рубрика във вестник, списание или предаване, в която се съобщават текущи новини и събития от обществения живот.
- Ударение
- хро̀ника
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хро-ни-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- хроники
Примери за използване на хроника
(история)
- Средновековната хроника описва подробно царуването на владетелите.
- Манасиевата хроника е важен исторически извор за България.
(журналистика)
- В криминалната хроника пишеше за вчерашния обир.
- Водещият на светската хроника представи новите звезди.
Синоними на хроника
Как се пише хроника
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:chroniká
От старогръцки χρονικά (chroniká) – „летописи“, множествено число на χρονικός (chronikós) – „времеви“, произлизащо от χρόνος (chronos) – „време“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- светска хроника
- криминална хроника
- историческа хроника
- черна хроника