Енциклопения на българския език

летопис

[lɛtoˈpis]

летопис значение:

1. (история/литература) Литературен или исторически вид съчинение, в което събитията се описват в хронологичен ред, година по година.
Ударение
летопи'с
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ле-то-пис
Род
мъжки
Мн. число
летописи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на летопис

(история/литература)
  • Паисиевата история има характер на летопис.
  • В старите манастирски летописи откриваме данни за живота през Възраждането.

Синоними на летопис

Как се пише летопис

Грешни изписвания: летописът, летупис, летопйс
Думата е съставна, пише се слято със съединителна гласна о: летопис.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѣтопись
Калка (буквален превод) на гръцката дума *chronographia*. Съставна дума от *лѣто* (година) и *писати* (пиша) – записване на събития по години.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • манастирски летопис
  • семеен летопис
летопис : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник