Енциклопения на българския език

хром

[xrɔm]

хром значение:

1. (химия) Химичен елемент от група 6 на периодичната система със символ Cr и атомен номер 24. Твърд, лъскав, сиво-бял преходен метал, устойчив на корозия.
2. (остаряло / диалектно) Който има недъг на крака и куца; сакат.
Ударение
хро̀м
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
хром
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хром

(химия)
  • Хромът се използва широко в металургията за създаване на неръждаема стомана.
  • Покритието от хром предпазва детайлите от ръжда и им придава блясък.
(остаряло / диалектно)
  • Старецът беше хром с десния крак и се подпираше на тояга.

Синоними на хром

Антоними на хром

Как се пише хром

Грешни изписвания: хрум

Пише се с о. Като химичен елемент се пише с малка буква (освен в началото на изречение), но символът му е Cr.

Етимология

Произход:Гръцки / Старобългарски
Оригинална дума:χρῶμα (chroma) / хромъ
Омонимия: 1. Химичният елемент идва от гръцкото 'chroma' (цвят), заради ярките цветове на съединенията му. 2. Прилагателното 'хром' (куц) идва от старобългарски 'хромъ', праславянски *xromъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • шествалентен хром
  • ферохром
  • хромово покритие

Популярни търсения и запитвания за хром