куц
[kut͡s]
куц значение:
1. (медицина) Който има физически недъг на крака и накуцва при ходене.
2. (бита) За мебел или предмет с крака – който се клати, защото краката му не са равни.
3. (преносно) Който е неубедителен, нелогичен или лишен от нужните качества.
- Ударение
- ку̀ц
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- куц
- Род
- мъжки
- Мн. число
- куци
Примери за използване на куц
(медицина)
- Старецът беше куц с левия крак.
- Куцото куче тичаше най-бавно след стадото.
(бита)
- Сложиха подложка под куцата маса.
- Столът е куц и може да паднеш.
(преносно)
- Оправданието му беше доста куцо.
- Сюжетът на филма е куц откъм логика.
Синоними на куц
Антоними на куц
Как се пише куц
Думата се изписва с ц в края. При членуване се получава куцият/куция.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:kucъ
Вероятен звукоподражателен произход или експресивен корен, свързан с неравномерно движение. Сродна със сръбското 'куц' и словенското 'kuc'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- куц крак
- куца маса
- куцо оправдание
Фразеологизми:
- куц и сакат
- дяволът не е толкова черен, колкото го рисуват