Енциклопения на българския език

хранилка

[xrɐˈniɫkɐ]

хранилка значение:

1. (животновъдство) Съд, корито или специално приспособление, в което се слага храна за животни или птици.
2. (жаргон / преносно) Източник на лесни доходи, облаги или корупционни средства (често за държавна служба или фирма).
Ударение
хранѝлка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хра-нил-ка
Род
женски
Мн. число
хранилки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хранилка

(животновъдство)
  • Направихме хранилка за синигерите и я закачихме на дървото.
  • Автоматичната хранилка в птицефермата се повреди.
(жаргон / преносно)
  • Това министерство се е превърнало в хранилка за партийни назначения.
  • Всички се бяха закачили на държавната хранилка.

Синоними на хранилка

Как се пише хранилка

Грешни изписвания: хранилка, хрънилка, хранйлка
Пише се с и (от храня).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:храна
От глагола 'храня' + наставка '-лка' за уред или място.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • птича хранилка
  • автоматична хранилка
  • държавна хранилка
Фразеологизми:
  • на държавната хранилка