Енциклопения на българския език

кранче

[ˈkrant͡ʃe]

кранче значение:

1. (техника) Малък механизъм за пускане и спиране на поток от течност или газ.
2. (преносно/разговорно) Източник на доходи или ресурси (обикновено в контекста на спирането му).
Ударение
кра̀нче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кран-че
Род
среден
Мн. число
кранчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кранче

(техника)
  • Кранчето на чешмата капе и трябва да се смени уплътнението.
(преносно/разговорно)
  • След одита спряха кранчето на фиктивните фирми.

Синоними на кранче

Как се пише кранче

Грешни изписвания: крънче
Няма особености. Пише се така, както се изговаря.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Krahn
Умалителна форма на 'кран' (в значение на спирателен кран, не подемна машина). Думата навлиза в българския през руски или директно от немски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • спирателно кранче
  • газово кранче
Фразеологизми:
  • спирам кранчето

Популярни търсения и запитвания за кранче

кранче : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник