Енциклопения на българския език

ходжа

[ˈxɔd͡ʒɐ]

ходжа значение:

1. (религия) Духовно лице при мюсюлманите, което обикновено изпълнява ролята на учител или свещенослужител.
2. (историческо/титла) Почетно звание за грамотен човек, учител или писар в Османската империя.
Ударение
хо̀джа
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хо-джа
Род
мъжки
Мн. число
ходжи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ходжа

(религия)
  • Селският ходжа чете молитва в джамията.
  • Потърсиха помощ от местния ходжа за разваляне на магии.
(историческо/титла)
  • Насраддин Ходжа е известен фолклорен герой.

Как се пише ходжа

Грешни изписвания: хожа, худжа
Съществителните от мъжки род, завършващи на или , образуват множествено число с окончание (ходжа -> ходжи).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:hoca
Заемка от турски език (*hoca*), която произлиза от персийската дума *hwājah* (господар, учител).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Насраддин Ходжа
  • турски ходжа

Популярни търсения и запитвания за ходжа