хетерономия

[xɛ.tɛ.roˈnɔ.mi.jɐ]

хетерономия значение:

1. (философия / етика) Подчиненост на волята на чужди закони, външни причини или авторитети; липса на нравствена свобода и самоопределение (противоположно на автономия).

Ударение: хетероно̀мия
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: хе-те-ро-но-ми-я
Род: женски
Мн. число: хетерономии

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хетерономия

(философия / етика)

Според Кант, хетерономията на волята възниква, когато действията ни са мотивирани от външни желания, а не от моралния дълг.
В правото хетерономията се разглежда като подчинение на норми, създадени от друга инстанция.

Синоними на хетерономия

подчиненост, зависимост

Антоними на хетерономия

автономия, независимост, самоопределение

Как се пише хетерономия

Грешни изписвания: хетереномия, хетеронумия, хетеруномия, хетерономйя

Думата е чуждица и правописът следва транслитерацията на гръцките корени. Пише се с е във втората сричка и о в третата.

Етимология

Произход:Гръцки

Оригинална дума:heteros + nomos

От старогръцки ἕτερος (heteros - друг, различен) и νόμος (nomos - закон). Терминът е въведен във философията от Имануел Кант.

Употреба

Чести словосъчетания:

хетерономия на волята
морална хетерономия

хетерономия