Енциклопения на българския език

фолклор

[foɫˈkɫɔr]

фолклор значение:

1. (културология) Съвкупност от народно творчество – песни, приказки, пословици, танци, обичаи и вярвания, предавани от поколение на поколение.
Ударение
фолкло̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фолк-лор
Род
мъжки
Мн. число
фолклори (рядко употребимо)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фолклор

(културология)
  • Българският музикален фолклор е известен със своите неравноделни тактове.
  • Изучаването на градския фолклор разкрива много за съвременното общество.

Как се пише фолклор

Грешни изписвания: фолкор, фулклор, фолклур
Думата се пише с о в двете срички и съдържа звукосъчетанието лк.

Етимология

Произход:Английски
Оригинална дума:folklore
Съставена от англ. folk (народ) и lore (знание, мъдрост, учение). Терминът е въведен от английския учен Уилям Томс през 1846 г.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • музикален фолклор
  • автентичен фолклор
  • детски фолклор
фолклор : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник