Енциклопения на българския език

народознание

[nɐrodoˈznaniɛ]

народознание значение:

1. (наука) Наука, изучаваща бита, културата, обичаите и душевността на народа; етнография.
Ударение
народозна̀ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-ро-до-зна-ни-е
Род
среден
Мн. число
няма (абстрактно понятие)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на народознание

(наука)
  • Учебникът по народознание запознава децата с българските традиции.
  • В музея има секция, посветена на българското народознание.

Синоними на народознание

Как се пише народознание

Сложна дума със съединителна гласна 'о'. Пише се слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:народ + знание
Сложна дума от 'народ' и 'знание', свързана със съединителна гласна '-о-'. Вероятно калка на немското 'Völkerkunde'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • българско народознание
  • урок по народознание