Енциклопения на българския език

фиктивен

[fikˈtivɛn]

фиктивен значение:

1. (общо) Който е въображаем, измислен и не съществува в действителност.
2. (право / администрация) Който е направен само за пред хората или за да се спази формата, без да има истинско съдържание или намерение; привиден.
Ударение
фиктѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
фик-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
фиктивни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фиктивен

(общо)
  • Героите в този роман са напълно фиктивни.
  • Създадоха фиктивен сценарий за обучението на персонала.
(право / администрация)
  • Двете страни сключиха фиктивен договор, за да укрият данъци.
  • Фиктивният брак беше разтрогнат от съда.

Как се пише фиктивен

Думата се пише с и във втората сричка (фиктивен), тъй като следва латинския корен. При членуване в мъжки род се използва пълен член -ият или кратък -ия (фиктивният).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:fictivus
Произлиза от латинската дума fictivus (сътворен, измислен), която е производен на глагола fingere (оформям, измислям). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици (френски fictif или немски fiktiv).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фиктивен капитал
  • фиктивен брак
  • фиктивна сделка
  • фиктивен герой