фелдфебел
[fɛltˈfɛbɛl]
фелдфебел значение:
1. (военно дело (историческо)) Подофицерско звание в някои армии (включително в българската армия до 1945 г.), старшина; лицето, носещо това звание.
2. (преносно) Човек, който е прекалено взискателен, груб и обича да командва околните, налагайки строга дисциплина.
- Ударение
- фѐлдфебел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фелд-фе-бел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фелдфебели
Примери за използване на фелдфебел
(военно дело (историческо))
- Старият фелдфебел строяваше новобранците още преди изгрев слънце.
(преносно)
- Шефът се държи като фелдфебел и следи за всяка минута закъснение.
Как се пише фелдфебел
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Feldwebel
Заемка от немски език (Feldwebel), съставена от Feld (поле, бойно поле) и Weibel (служител, пристав). Исторически военен чин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ротен фелдфебел
- строг фелдфебел