старшина
[stɐrʃiˈna]
старшина значение:
1. (военно дело) Най-високото сержантско (подофицерско) звание в армията (или лицето, носещо това звание), стоящо над сержант и под офицерски кандидат/прапоршчик (в зависимост от историческия период). В съвременната Българска армия е еквивалент на 'главен сержант' в някои класификации, но исторически е утвърдено като 'старшина'.
2. (историческо) Лице, което е начело, ръководител на група (често в хайдушки чети или възрожденски организации).
3. (полиция (историческо)) Полицай с определен ранг (старши полицай) в миналото.
- Ударение
- старшина'
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- стар-ши-на
- Род
- мъжки
- Мн. число
- старшини
Примери за използване на старшина
(военно дело)
- Старшината строи ротата на плаца за сутрешна проверка.
- Той беше повишен в звание старшина за отлична служба.
(историческо)
- Хайдутите слушаха безпрекословно своя старшина.
- Църковната старшина се събра да обсъди ремонта на храма.
(полиция (историческо))
- Кварталният старшина познаваше всички в района.
Синоними на старшина
Антоними на старшина
Как се пише старшина
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:старъ
Произлиза от прилагателното 'стар' със суфикс за длъжност или старшинство. Исторически термин в славянските езици за водач или старейшина.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ротен старшина
- старшина на рота
- старшина първа степен