фамилиарнича
[fɑmiliˈarnitʃɐ]
фамилиарнича значение:
1. (поведение) Държа се прекалено свойски, безцеремонно и интимно с някого, с когото отношенията изискват по-голяма официалност или уважение.
- Ударение
- фамилиа̀рнича
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- фа-ми-ли-ар-ни-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на фамилиарнича
(поведение)
- Не обичам непознати да ми фамилиарничат и да ми говорят на 'ти'.
- Служителят започна да фамилиарнича с началника, което създаде неловка ситуация.
Синоними на фамилиарнича
Антоними на фамилиарнича
Как се пише фамилиарнича
Грешни изписвания: фамилиярнича, фъмилиарнича, фамйлиарнича, фамилйарнича, фамилиърнича, фамилиарнйча
Пише се с иа: фамилиарнича, по аналогия с фамилиарен, а не с я.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:familiaris
От латински *familiaris* (семеен, близък), през западни езици. Означава държание като с близък член на семейството, но в неуместен контекст.
Употреба
Чести словосъчетания:
- започвам да фамилиарнича
- прекалено фамилиарнича
Популярни търсения и запитвания за фамилиарнича
какво е фамилиарнича, фамилиарнича или фамилиярнича, фамилиарнича или фъмилиарнича, фамилиарнича или фамйлиарнича, фамилиарнича или фамилйарнича, фамилиарнича или фамилиърнича, фамилиарнича или фамилиарнйча, фамилиярнича или фъмилиарнича, фамилиярнича или фамйлиарнича, фамилиярнича или фамилйарнича, фамилиярнича или фамилиърнича, фамилиярнича или фамилиарнйча, фъмилиарнича или фамйлиарнича, фъмилиарнича или фамилйарнича, фъмилиарнича или фамилиърнича, фъмилиарнича или фамилиарнйча, фамйлиарнича или фамилйарнича, фамйлиарнича или фамилиърнича, фамйлиарнича или фамилиарнйча, фамилйарнича или фамилиърнича, фамилйарнича или фамилиарнйча, фамилиърнича или фамилиарнйча