Енциклопения на българския език

фабрикуване

[fɐbriˈkuvɐnɛ]

фабрикуване значение:

1. (пряко) Процес на промишлено производство или изработване на стоки (рядка, остаряла употреба).
2. (преносно) Съзнателно съставяне на неверни данни, документи, доказателства или истории с цел измама или манипулация.
Ударение
фабрику̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фа-бри-ку-ва-не
Род
среден
Мн. число
фабрикувания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фабрикуване

(пряко)
  • Фабрикуването на текстилни изделия изисква специализирани машини.
(преносно)
  • Обвиниха го във фабрикуване на компромати срещу политическия му опонент.
  • Фабрикуването на фалшиви новини е сериозен проблем в дигиталната ера.

Антоними на фабрикуване

Как се пише фабрикуване

Думата се пише с у (наставка -увам/-уване), тъй като произлиза от глагола фабрикувам.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:fabricare
Произлиза от латинската дума 'fabricare' (изработвам, създавам), навлязла в българския език чрез немски (fabrikieren) или руски език. В съвременния език е развило специфично преносно значение, свързано с фалшификация.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фабрикуване на доказателства
  • фабрикуване на обвинения
  • фабрикуване на новини
фабрикуване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник