Енциклопения на българския език

документиране

[dokumɛnˈtiranɛ]

документиране значение:

1. (администрация/наука) Процесът на събиране, записване, класифициране и съхраняване на информация или факти чрез създаване на документи или записи.
2. (право) Доказване или обосноваване на нещо чрез представяне на необходимите документи.
Ударение
документѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-ку-мен-ти-ра-не
Род
среден
Мн. число
документирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на документиране

(администрация/наука)
  • Документирането на всички етапи от проекта е задължително за одита.
  • Започна се подробно документиране на щетите след наводнението.
(право)
  • Изисква се надлежно документиране на направените разходи.

Как се пише документиране

Пише се с у във втората сричка (от документ) и е в третата.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:documentum
Отглаголно съществително, произлизащо от глагола 'документирам'. Коренът е латински (documentum - доказателство, урок).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фотографско документиране
  • документиране на престъпления
  • техническо документиране