Енциклопения на българския език

училище

[uˈt͡ʃiliʃtɛ]

училище значение:

1. (Образование) Учебно-възпитателно учреждение, в което се провежда обучение на ученици по определени учебни планове и програми.
2. (Архитектура) Сградата, в която се помещава такова учреждение.
3. (Наука и Изкуство) Направление в науката, изкуството или литературата, обединено от общи принципи, методи или стил, създадено от изтъкнат майстор или учител.
4. (Пряко и преносно) Придобит опит, натрупани знания от живота.
Ударение
учи'лище
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
у-чи-ли-ще
Род
среден
Мн. число
училища
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на училище

(Образование)
  • Детето тръгва на училище тази есен.
  • В града беше открито ново начално училище.
(Архитектура)
  • Училището беше боядисано в жълто.
  • Спряхме пред входа на старото училище.
(Наука и Изкуство)
  • Творбата принадлежи към венецианската живописна училище.
  • Той е представител на старата школа.
(Пряко и преносно)
  • Животът е най-голямото училище.
  • Премина през суровото училище на войната.

Как се пише училище

Думата се пише с и във втората сричка (от корена уча -> учил) и завършва на -ище (наставка за място).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оучилищє
Произлиза от глагола 'уча' (придобивам знания) и наставката за място '-ище'. Коренът е общославянски (*učiti).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • начално училище
  • средно училище
  • висше училище
  • частно училище
  • държавно училище