Енциклопения на българския език

ученически

[ot͡ʃɛˈnit͡ʃɛski]

ученически значение:

1. (пряко) Който се отнася до ученик или до училище.
2. (преносно) Който е присъщ на ученик; наивен, незрял или начинаещ.
Ударение
учени́чески
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
у-че-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
ученически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ученически

(пряко)
  • Купихме нова ученическа раница за първия учебен ден.
  • В града се организира ученическа олимпиада по математика.
(преносно)
  • Това беше ученическа грешка, която опитният майстор не би допуснал.
  • Изпитваше вълнение като от ученическа любов.

Синоними на ученически

Антоними на ученически

Как се пише ученически

Думата се пише с и след ц (в наставката -ически, произлизаща от -ик + -ески).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ученик
Произлиза от съществителното име 'ученик' с наставка за относително прилагателно '-ески'. Коренът 'уч-' е общославянски, свързан с предаването на знание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ученическа карта
  • ученически бележник
  • ученически съвет
  • ученическа възраст
ученически : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник