Енциклопения на българския език

ухая

[uˈxajɐ]

ухая значение:

1. (сетивно възприятие) Издавам приятна миризма, аромат.
2. (преносно) Нося усещане за нещо (свежест, младост, чистота).
Ударение
уха́я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
у-ха-я
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
заухая
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ухая

(сетивно възприятие)
  • Цялата градина ухае на рози и люляк.
  • Прясно изпеченият хляб ухаеше невероятно.
(преносно)
  • Утринта ухаеше на надежда и ново начало.

Антоними на ухая

Как се пише ухая

Грешни изписвания: охая, ухъя
Пише се с у в началото.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ухати
Сроден със старобългарското 'воняти' и корена *ux-, свързан с 'дух', 'въздух'. Първоначалното значение е свързано с духане, полъх.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ухае на свежест
  • ухае приятно

Популярни търсения и запитвания за ухая

ухая : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник