Енциклопения на българския език

благоухая

[bɫɐgouˈxajɐ]

благоухая значение:

1. (пряко) Издавам приятна миризма, мириша хубаво (обикновено за цветя, парфюми или природа).
Ударение
благоуха̀я
Част на речта
глагол
Сричкоделение
бла-го-у-ха-я
Вид
несвършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благоухая

(пряко)
  • Градината благоухае на рози и люляк.
  • Целият дом благоухаеше на прясно изпечен хляб.

Синоними на благоухая

Антоними на благоухая

Как се пише благоухая

Сложна дума с първа основа благо (наречие/съществително) и глагол ухая.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благоѫхати
Сложна дума, съставена от 'благо' (добро) и 'ухая' (мириша). Калка на гръцкото 'euōdia' (добър мирис).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благоухая на цветя
  • благоухая на свежест